Хроника на едни (предизвестени) травми

Всички тези сигнали, които съм имала в ранна детска възраст, са „говорили“ за лоша стойка и неправилно стъпване. За съжаление, в онези времена може би не е имало знания в тази посока, но сега е има и е напълно възможно да се предотвратят такива проблеми.

 

Елена: Днешното видео е специално за хора, които имат хронични травми по костно-ставния апарат, с които се справят трудно. Аз съм бивша спортистка и като такава - съм много деен човек. Най-щастлива съм, когато се движа, работя и мога да направя преход в планината, с темпото на сина ми. Смятам, че това е определението за „щастие“ за повечето активни хора – да имат възможността да правят това, което искат да правят. Когато човек е постоянно в движение, нерядко се случват травми. Понякога те стават хронични и трудно се намира решението за тях. Ще Ви разкажа моята история и хронология на предизвестени травми – от детството ми до момента, и начина, който съм намерила, за да се справя с тях. 

Самата аз имам доста травми по тялото, в следствие на активния ми начин на живот. 

До 18-годишна възраст съм спортувала редовно, но не съм получавала сериозни контузии. По онова време да имаш тежка травма, означаваше да спреш с движението, тоест да бъдеш обездвижен по някакъв начин. Това, за което сега си давам сметка е, че е имало предупредителни сигнали още от детството ми, на които никой не е обърнал внимание. 

На 10-годишна възраст моите глезени перманентно щракаха при ходене. Единственият човек, който обърна внимание на това, беше моята по-голяма сестра, която сутрин се будеше, когато аз стана от леглото и започна да „щракам“. Две години по-късно ми изскочиха кокалчета от вътрешната страна на глезените, над надлъжните ми сводове. В следствие на това ме заведоха на ортопед, който предложи варианта да бъдат отрязани. Аз не се съгласих и се разминах само с физиотерапия – по онова време се правеше единствено парафин и ултразвук. Кокалчетата понамаляха, но си останаха до ден днешен. Малко по-късно, на 16-годишна възраст, претърпях две операции на палеца на десния си крак, което доведе до затруднения при стъпване на този крак.

На 18 години спрях спортната си дейност, но продължих да бъде активен и деен човек и да тренирам за удоволствие. На 27 години, при игра на тенис, стъпих лошо, кракът ми поддаде и скъсах връзки от външната страна на глезена. Бях в гипс за един месец, след което не ми препоръчаха рехабилитация, тъй като бях млада и докторите сметнаха, че глезенът ми ще се възстанови единствено в следствие на активния ми начин на живот. Следващата травма, за която си спомням е, когато бях на 33 години - тогава за първи път ми се скова гърбът. Това беше годината, в която отидох на рехабилитация в Павел баня. След нея няколко години се чувствах добре. На 36 години получих възпаление и на двете ахилесови сухожилия и това наложи на всеки 3 месеца да спирам със спорта, за да ходя на рехабилитации и да се възстановявам. И така около 2 години, след което повече не успях да възстановя мускулатурата си, както беше преди тази травма.

На 38 години получих постоянни болки в кръста и гърба, и две години живях с тях. По онова време работех към един професионален спортен клуб и попаднах при ортопеда на отбора. Той ме прегледа, каза, че съм с много слаба мускулатура, слаба съединителна тъкан и предложи да ми постави три инжекции – по една всеки месец, които ще излекуват всичките ми проблеми. Съгласих се, той ми направи тест за алергии и ми сложи инжекцията. Процедурата беше неприятна, а прибирането до дома беше предизвикателство. На следващата сутрин учудващо нямах никаква болка и така беше в продължение на един месец. Точно 30 дни след поставянето на „коктейла“, болката се върна такава, каквото си беше. Отидох за втора инжекция и процедурата се повтори – тестване за алергии, куцане до дома и точно 30 дни без болка.

По това време попаднах на един виден рехабилитатор, известен в спортните среди. Името му е Пепи Нинов. Той ме прегледа и ме попита дали това е начина, по който искам да живея. Вече бях започнала да си мисля, че болките са от старост и че повече няма да могат да се излекуват. Замислих се какви отражения може да има по организма ми, в следствие на приема на това обезболяващо. Дадох си сметка, че по този начин не мога да продължа да живея, защото този „коктейл“ само обезболява – той не лекува. 

Започнах мануална терапия и рехабилитация, лечебна физкултура, йога. Сега, когато съм на 49 години, си давам сметка, че ако бях продължила с инжекциите, сигурно щях вече да имам „абонамент“ при много специалисти, които да ме лекуват от последствията на обезболяващите. За щастие съм търсещ човек и за последните десетина години, с моят партньор от AllSport открихме иновативни технологии в световен мащаб с изкуствен интелект и 3D сканиране, които да позволят направата на индивидуални динамични стелки. С тяхна помощ може да се спре появата на изкривявания по костно-ставния апарат и да се елиминират следствията от лошата стойка и свързаните с нея травми. 

Всички тези сигнали, които съм имала в ранна детска възраст, са „говорили“ за лоша стойка и неправилно стъпване. За съжаление, в онези времена може би не е имало знания в тази посока, но сега е има и е напълно възможно да се предотвратят такива проблеми. 

Обърнете внимание на ходилата си – ако забележите проблем, елиминирайте го като използвате индивидуални динамични стелки, които да навигират крака да стъпват право и оттам да подобрят стойката. Телата ни са интелигентни и могат да се възстановят. 

Първата такава компания, която срещнах, беше FootBalance на едно изложение в Мюнхен. Бях носила стелки изработени в България, индивидуално за мен, но те не успяха да подобрят състоянието ми.  Беше ми трудно да си представя, че стелките могат да бъдат някакво решение. Оказа се, че има значение какви са те, защото с FootBalance за по-малко от месец болките в ахилесите ми изчезнаха. Постепенно болките в кръста и гърба също изчезнаха. Неволята и личните ми търсения ме срещнаха с тази фирма, която ми показа, че разликата в технологиите е от огромно значение.

При нас са идвали хора с възпалени ахилеси, които също като мен не са вярвали, че стелките биха могли да бъдат решение. Те вече се убедиха, че това е възможно.

Добрата стойка е предпоставка за живот без болки и травми. Надявам се, че моята история ви е била полезна и много от вас ще открият решението, което търсят. 

 

Хроника на едни (предизвестени) травми

Всички тези сигнали, които съм имала в ранна детска възраст, са „говорили“ за лоша стойка и неправилно стъпване. За съжаление, в онези времена може би не е имало знания в тази посока, но сега е има и е напълно възможно да се предотвратят такива проблеми.

 

Елена: Днешното видео е специално за хора, които имат хронични травми по костно-ставния апарат, с които се справят трудно. Аз съм бивша спортистка и като такава - съм много деен човек. Най-щастлива съм, когато се движа, работя и мога да направя преход в планината, с темпото на сина ми. Смятам, че това е определението за „щастие“ за повечето активни хора – да имат възможността да правят това, което искат да правят. Когато човек е постоянно в движение, нерядко се случват травми. Понякога те стават хронични и трудно се намира решението за тях. Ще Ви разкажа моята история и хронология на предизвестени травми – от детството ми до момента, и начина, който съм намерила, за да се справя с тях. 

Самата аз имам доста травми по тялото, в следствие на активния ми начин на живот. 

До 18-годишна възраст съм спортувала редовно, но не съм получавала сериозни контузии. По онова време да имаш тежка травма, означаваше да спреш с движението, тоест да бъдеш обездвижен по някакъв начин. Това, за което сега си давам сметка е, че е имало предупредителни сигнали още от детството ми, на които никой не е обърнал внимание. 

На 10-годишна възраст моите глезени перманентно щракаха при ходене. Единственият човек, който обърна внимание на това, беше моята по-голяма сестра, която сутрин се будеше, когато аз стана от леглото и започна да „щракам“. Две години по-късно ми изскочиха кокалчета от вътрешната страна на глезените, над надлъжните ми сводове. В следствие на това ме заведоха на ортопед, който предложи варианта да бъдат отрязани. Аз не се съгласих и се разминах само с физиотерапия – по онова време се правеше единствено парафин и ултразвук. Кокалчетата понамаляха, но си останаха до ден днешен. Малко по-късно, на 16-годишна възраст, претърпях две операции на палеца на десния си крак, което доведе до затруднения при стъпване на този крак.

На 18 години спрях спортната си дейност, но продължих да бъде активен и деен човек и да тренирам за удоволствие. На 27 години, при игра на тенис, стъпих лошо, кракът ми поддаде и скъсах връзки от външната страна на глезена. Бях в гипс за един месец, след което не ми препоръчаха рехабилитация, тъй като бях млада и докторите сметнаха, че глезенът ми ще се възстанови единствено в следствие на активния ми начин на живот. Следващата травма, за която си спомням е, когато бях на 33 години - тогава за първи път ми се скова гърбът. Това беше годината, в която отидох на рехабилитация в Павел баня. След нея няколко години се чувствах добре. На 36 години получих възпаление и на двете ахилесови сухожилия и това наложи на всеки 3 месеца да спирам със спорта, за да ходя на рехабилитации и да се възстановявам. И така около 2 години, след което повече не успях да възстановя мускулатурата си, както беше преди тази травма.

На 38 години получих постоянни болки в кръста и гърба, и две години живях с тях. По онова време работех към един професионален спортен клуб и попаднах при ортопеда на отбора. Той ме прегледа, каза, че съм с много слаба мускулатура, слаба съединителна тъкан и предложи да ми постави три инжекции – по една всеки месец, които ще излекуват всичките ми проблеми. Съгласих се, той ми направи тест за алергии и ми сложи инжекцията. Процедурата беше неприятна, а прибирането до дома беше предизвикателство. На следващата сутрин учудващо нямах никаква болка и така беше в продължение на един месец. Точно 30 дни след поставянето на „коктейла“, болката се върна такава, каквото си беше. Отидох за втора инжекция и процедурата се повтори – тестване за алергии, куцане до дома и точно 30 дни без болка.

По това време попаднах на един виден рехабилитатор, известен в спортните среди. Името му е Пепи Нинов. Той ме прегледа и ме попита дали това е начина, по който искам да живея. Вече бях започнала да си мисля, че болките са от старост и че повече няма да могат да се излекуват. Замислих се какви отражения може да има по организма ми, в следствие на приема на това обезболяващо. Дадох си сметка, че по този начин не мога да продължа да живея, защото този „коктейл“ само обезболява – той не лекува. 

Започнах мануална терапия и рехабилитация, лечебна физкултура, йога. Сега, когато съм на 49 години, си давам сметка, че ако бях продължила с инжекциите, сигурно щях вече да имам „абонамент“ при много специалисти, които да ме лекуват от последствията на обезболяващите. За щастие съм търсещ човек и за последните десетина години, с моят партньор от AllSport открихме иновативни технологии в световен мащаб с изкуствен интелект и 3D сканиране, които да позволят направата на индивидуални динамични стелки. С тяхна помощ може да се спре появата на изкривявания по костно-ставния апарат и да се елиминират следствията от лошата стойка и свързаните с нея травми. 

Всички тези сигнали, които съм имала в ранна детска възраст, са „говорили“ за лоша стойка и неправилно стъпване. За съжаление, в онези времена може би не е имало знания в тази посока, но сега е има и е напълно възможно да се предотвратят такива проблеми. 

Обърнете внимание на ходилата си – ако забележите проблем, елиминирайте го като използвате индивидуални динамични стелки, които да навигират крака да стъпват право и оттам да подобрят стойката. Телата ни са интелигентни и могат да се възстановят. 

Първата такава компания, която срещнах, беше FootBalance на едно изложение в Мюнхен. Бях носила стелки изработени в България, индивидуално за мен, но те не успяха да подобрят състоянието ми.  Беше ми трудно да си представя, че стелките могат да бъдат някакво решение. Оказа се, че има значение какви са те, защото с FootBalance за по-малко от месец болките в ахилесите ми изчезнаха. Постепенно болките в кръста и гърба също изчезнаха. Неволята и личните ми търсения ме срещнаха с тази фирма, която ми показа, че разликата в технологиите е от огромно значение.

При нас са идвали хора с възпалени ахилеси, които също като мен не са вярвали, че стелките биха могли да бъдат решение. Те вече се убедиха, че това е възможно.

Добрата стойка е предпоставка за живот без болки и травми. Надявам се, че моята история ви е била полезна и много от вас ще открият решението, което търсят. 

 

Подобни статии

болки в глезен
Независимо изследване потвърждава, че персонализираните стелки намаляват възможността за травми

Катедра по Биология на физическата активност Университет Jyväskylä - Финландия Juha-Pekka, Kulmala...

възпалено колянно сухожилие - пателар
Коляно - Възпаление на сухожилие

Едно общо нараняване при спортовете свързани с бягане и скачане е възпалението на коляното сухожилие...

нараняване на коленни връзки
Коленни връзки - Наранявания и решения

Навяхвания на колянната става Навяхването представлява разтягане или частично разкъсване на връзки,...