Какво се случва със спорта в България?

защото през този период имаше система за набиране на кадри – най-различни треньори, по различни видове спорт обикаляха училищата, влизаха в часовете по физическо и оценяваха спортните качества на децата. Затова имаше масов спорт.

 

Елена: В предишно видео с Георги Гинев поговорихме за това как се развива спортът в световен мащаб, а днес ще поговорим за развитието му в България от 70-те години до днес. Да започнем първо с любителския – кога започна развитието на масов спорт в България?

Георги: След промените – през 90-те години започна да се развива по-сериозно за възрастни хора. Дотогава имаше редица ограничения. За любител – беше много трудно, нямаше толкова много възможности.

Елена: Преди 90-те години, когато съм била дете, винаги съм се занимавала с нещо – преди тениса беше балет, а след това спортна гимнастика и плуване. Едва по-късно, след като разбрах, че нямам данните за тези спортове, започнах да се занимавам с тенис. По телевизията не се даваше спорт и нямаше много информация. За тениса разбрах от бащата на една моя приятелка, който играеше редовно. Моите спомени са, че всеки се занимаваше с нещо. В моя клас нямаше дете, което да не се занимава със спорт, музика или рисуване.

Георги: Да, защото през този период имаше система за набиране на кадри – най-различни треньори, по различни видове спорт обикаляха училищата, влизаха в часовете по физическо и оценяваха спортните качества на децата. Затова имаше масов спорт. Той е като пирамида – ако основата на една пирамида не е широка, не можем да очакваме, че тя ще е много висока. Това се случи с професионалния спорт у нас - ако няма масовост, не можем да очакваме да има специалисти.

Елена: Обръщаше се внимание на спорта с деца и подрастващи. Рядко са се занимавали с масов спорт хора, които не са започнали от деца и не са го превърнали след това в професия. Тогава имаше възможност да станеш учител по физическо или треньор.

Георги: Ако ти не си тръгнал по тази верига от дете, като възрастен вече е трудно. Тогава имаше детски спорт, имаше спортни училища, имаше спортни роти, тъй като казармата беше задължителна – всичко това даваше много спортисти.

Елена: Нека да поговорим за резултатите на спортистите тогава.

Георги: На мен ми стана много интересно и се зарових в статистиката. Оказа се, че на Олимпиадата в Москва през 1980-та година, ние сме били на трето място по брой медали, след Съветския съюз и Германската демократична република – с общо 41 медала, от които 8 златни. А от Олимпиадата през `88 година, която е най-успешната, тъй като тогава участват и тогавашната Федерална република Германия, и Щатите и т.н. - ние имаме 35 медала, от които 10 златни. По-възрастното поколение сигурно си спомнят, че състезателите ни по щанги бяха спрени от участие, заради допинг скандал.

Елена: Трябва някой път да поговорим по-подробно за допинг скандалите от 80-те до днес.

Георги: Бихме могли, да. Да се върнем на последната лятна олимпиада в Рио през 2016-та година. Имаме 3 медала, от които нито един златен. Това говори само по себе си! Друга интересна статистика е футболната ранглиста на Фифа – след 94-та година и нашият повод за гордост, сме 14-ти в ранглистата. През 2005г. след смяната на ръководството в българския футбол отиваме на 35-то, а сега сме на 71-во. Всичко това говори за проблемите в спорта. Според мен статистиката е най-точната наука.

Елена: Нека да поговорим защо така системно резултатите ни в спорта отиват надолу. Въпрос на пари ли е? 

Георги: Можем да говорим много по този въпрос. Определено това е болната  ми тема. Пари липсват навсякъде. И в големите федерации няма средства за развитие на високо спортно майсторство. Въпросът е, как се насочва това, с което разполагат. Ще дам няколко примера - имаме прекрасни бази, които се рушат – плувният комплекс „Червено знаме“, гребната база в Пловдив – там има стадиони, тенис кортове и т.н.

Елена: Това е може би най-разкошната спортна база.

Георги: Определено, смятам, че това е най-хубавата. В базата на „Славия“  има зимен стадион и цял парк – ето къде може да се направи национален стадион. А сега има вече и метро!

Елена: А възможно ли е хората просто да не са се сетили?

Георги: Ако не се сещат за тези неща, по-добре да не се занимават със спорт! Наскоро една швейцарска телевизия показа скъпоструващ футболен терен, направен с европейски средства, в българско село, в което живеят 5600 човека и 85% от тях са пенсионери. Лекоатлетически писти, зали и стадиони са се правели и в други такива села. Защо еврофондовете по програми за развитие на селските райони се използват по този начин, а не се оползотворят по друг, а вместо това държавата да инвестира на местата, на които е редно да има такива съоръжения? Навсякъде парите не достигат, но ако те са добре насочени, би трябвало нещата да се случат.

Елена: Очевидно през 80-те години сме имали шампиони в най-различни спортове. Защо тези шампиони не успяха да станат треньори и да предадат знанието си на следващото поколение?

Георги: Може би проблемът е в подготовката на нови треньори. Ние сме научили бившите югославски републики да играят баскетбол, през 70-те години развихме волейбола в Италия – много български треньори бяха там. Имахме и български треньори по футбол в Гърция и Кипър, а за художествената гимнастика да не говорим. Сега на високо ниво имаме Радо Стойчев в Италия и 2-3-ма футболни треньори в Казахстан. Може да пропускам някого, но като цяло нямаме треньори. Защо нямаме е друг въпрос и може би трябва да поговорим за начина, по който се подготвят тези кадри.

Елена: Къде се подготвят такива специалисти?

Георги: Имаме академия наречена „НСА“- Национална Спортна Академия „Васил Левски“. Парадоксът е, че ние сме може би единствената държава в света, която има академик по тенис. За всичките тези години имаме 5 човека, които са били на световно ниво – Григор Димитров, Цветана Пиронкова и сестрите Малееви. Болетиери, който е бил философ по образование и е служил в Американската армия, е създал тенис академия, от която са излезли Агаси, Шарапова и много други. Как става това? Явно има някакъв проблем около подготовката на нашите кадри в НСА, защото това е единствената институция, която подготвя такъв тип кадри. Нямам обяснение.

Елена: А решение има ли?

Георги: Въпрос на организация е. Имаме си Министерство на спорта – то трябва да се заеме със сериозни въпроси. Ако дейността се изразява в спорадично награждаване на хора и откриване на лекоатлетически пътеки по селата, извинявам се, но не е това начинът. В цял свят спортът е едно от най-престижните неща. Нация без здрави хора, които се подготвят от спорта, без култура и образование – няма бъдеще.

Елена: Бих искала да поговорим и за топ спортистите ни в момента – Григор Димитров, Ивет Лалова, Мирела Демирева – български атлети от най-високо ниво, които не се готвят в България, защото няма условия. В предишни видеа сме говорили с млади спортисти, които проявяват изключителна гъвкавост и мобилност, за да намерят подходящи терени и настилки, на които да се готвят за състезания.

Георги: Нещата са комплексни – базата е от значение, също и развитието на школите, но и как федерациите и клубовете управляват процесите. Какво бихме могли да искаме от един Български футболен съюз, който година и половина се чуди дали да прави извънреден конгрес или не? Смешно е. Не се прави така. Тази организация не я разбирам. Футболен клуб „ЦСКА“, който е име в Европа, до преди три години нямаше къде да се готви и обикаляше по селските терени. Те и до сега не могат да си върнат стадион „Българска армия“, но поне вече тренират в базата в Панчарево. Волейболен клуб „ЦСКА“, които са били европейски шампиони и имали играчи като Димитър Златанов, който е приет в Международната волейболна зала на славата, също нямат добри условия за трениране. Подобна е ситуацията и с Локомотив София. Въпросът е какво правят федерациите? Скоро имаше допинг скандали във Федерацията по плуване, същото се случва и във Федерацията по вдигане на тежести. 

Елена: От една страна държавата ни е бедна и няма възможност да помага и да развива нашия спорт, но дори частни спонсори да искат да помогнат, пак не е лесно. Ние с теб сме опитвали.

Георги: И ни беше казано, че в София няма подходящи терени за спорт. Работата в школите също е много особена – чувал съм за школи, в които играят не най-талантливите, а децата на спонсорите. 

Елена: Ще ми се по-оптимистично да продължи разговорът.

Георги: Аз не съм съгласен. Подходът е грешен и тези въпроси трябва да се поставят. Дали някой ще чуе, е друго. В спорта съм от години – ние бяхме първите, които вкараха модерни настилки, лекоатлетически писти и тенис кортовете. Ето един пример – защо все още нямаме хубава база с хард кортове при положение, че 70% от професионалните турнири се играят на такива терени? Също така преди 5-6 години ние започнахме да разпространяваме нови продукти за България. На Аустрелиън Оупън в Мелбърн Виктория Азаренка се появява с един ръкав. Коментаторът, който би трябвало да знае много добре за какво става дума, прави предположение, че тя има екзема и затова ползва такъв ръкав.

Елена: Наскоро и Григор Димитров се появи с такъв ръкав на една снимка и нашите български спортни журналисти отново не бяха подготвени какво представлява той.

Георги: Това е компресиращ ръкав. Той подпомага дейността на мускулите – стимулира кръвоообръщението, поддържа мускулатурата по време на игра и подпомага възстановяването, като изчиства метаболичните отпадъци.

Елена: Как виждаш развитието на масовия спорт в България?

Георги: Той се развива добре, но също има своите проблеми и те са свързани с това, че голяма част от треньорите не са в крак със съвременните тенденции. В това число влизат хранителни режими, възстановяване, използване на поддържащи средства, за да се намалят рисковете от травми. Често се случва при контузии, лекарите да предпишат на пациента дълга почивка от порядъка на 6 месеца. През този период нивото на мускулен тонус спада, а при някои случаи се стига и до депресия заради промяната в ежедневието. Би могло в такива случаи да се предписват продукти като ортези или брейсове за спорт. Друг вариант за въстановяване е електростимулацията. В общи линии се радвам, че хората спортуват. Това е прекрасно.

Елена: В момента в България се развиват всякакви видове спорт – на закрито и на открито. Хората пътуват, за да спортуват или посещават спортни мероприятия, което също е свързано с активния начин на живот. Организират се походи в планината, каране на велосипеди, маратони, триатлони и други. Българите се научиха да практикуват масови спортове, а има и много млади хора, които искат да живеят активно и спорта да присъства в ежедневието им.

Георги: Спортът се превръща в начин на живот. Активната дейност заема голяма част от ежедневието на съвременните хора. Нашата задача е да ги подпомагаме в това начинание и да правим така, че все повече от тях да започнат да се занимават със спорт.

Елена: Благодаря ти! Засега приключваме с прегледа на развитието на спорта от 70-те години до днес. До нови срещи.

Какво се случва със спорта в България?

защото през този период имаше система за набиране на кадри – най-различни треньори, по различни видове спорт обикаляха училищата, влизаха в часовете по физическо и оценяваха спортните качества на децата. Затова имаше масов спорт.

 

Елена: В предишно видео с Георги Гинев поговорихме за това как се развива спортът в световен мащаб, а днес ще поговорим за развитието му в България от 70-те години до днес. Да започнем първо с любителския – кога започна развитието на масов спорт в България?

Георги: След промените – през 90-те години започна да се развива по-сериозно за възрастни хора. Дотогава имаше редица ограничения. За любител – беше много трудно, нямаше толкова много възможности.

Елена: Преди 90-те години, когато съм била дете, винаги съм се занимавала с нещо – преди тениса беше балет, а след това спортна гимнастика и плуване. Едва по-късно, след като разбрах, че нямам данните за тези спортове, започнах да се занимавам с тенис. По телевизията не се даваше спорт и нямаше много информация. За тениса разбрах от бащата на една моя приятелка, който играеше редовно. Моите спомени са, че всеки се занимаваше с нещо. В моя клас нямаше дете, което да не се занимава със спорт, музика или рисуване.

Георги: Да, защото през този период имаше система за набиране на кадри – най-различни треньори, по различни видове спорт обикаляха училищата, влизаха в часовете по физическо и оценяваха спортните качества на децата. Затова имаше масов спорт. Той е като пирамида – ако основата на една пирамида не е широка, не можем да очакваме, че тя ще е много висока. Това се случи с професионалния спорт у нас - ако няма масовост, не можем да очакваме да има специалисти.

Елена: Обръщаше се внимание на спорта с деца и подрастващи. Рядко са се занимавали с масов спорт хора, които не са започнали от деца и не са го превърнали след това в професия. Тогава имаше възможност да станеш учител по физическо или треньор.

Георги: Ако ти не си тръгнал по тази верига от дете, като възрастен вече е трудно. Тогава имаше детски спорт, имаше спортни училища, имаше спортни роти, тъй като казармата беше задължителна – всичко това даваше много спортисти.

Елена: Нека да поговорим за резултатите на спортистите тогава.

Георги: На мен ми стана много интересно и се зарових в статистиката. Оказа се, че на Олимпиадата в Москва през 1980-та година, ние сме били на трето място по брой медали, след Съветския съюз и Германската демократична република – с общо 41 медала, от които 8 златни. А от Олимпиадата през `88 година, която е най-успешната, тъй като тогава участват и тогавашната Федерална република Германия, и Щатите и т.н. - ние имаме 35 медала, от които 10 златни. По-възрастното поколение сигурно си спомнят, че състезателите ни по щанги бяха спрени от участие, заради допинг скандал.

Елена: Трябва някой път да поговорим по-подробно за допинг скандалите от 80-те до днес.

Георги: Бихме могли, да. Да се върнем на последната лятна олимпиада в Рио през 2016-та година. Имаме 3 медала, от които нито един златен. Това говори само по себе си! Друга интересна статистика е футболната ранглиста на Фифа – след 94-та година и нашият повод за гордост, сме 14-ти в ранглистата. През 2005г. след смяната на ръководството в българския футбол отиваме на 35-то, а сега сме на 71-во. Всичко това говори за проблемите в спорта. Според мен статистиката е най-точната наука.

Елена: Нека да поговорим защо така системно резултатите ни в спорта отиват надолу. Въпрос на пари ли е? 

Георги: Можем да говорим много по този въпрос. Определено това е болната  ми тема. Пари липсват навсякъде. И в големите федерации няма средства за развитие на високо спортно майсторство. Въпросът е, как се насочва това, с което разполагат. Ще дам няколко примера - имаме прекрасни бази, които се рушат – плувният комплекс „Червено знаме“, гребната база в Пловдив – там има стадиони, тенис кортове и т.н.

Елена: Това е може би най-разкошната спортна база.

Георги: Определено, смятам, че това е най-хубавата. В базата на „Славия“  има зимен стадион и цял парк – ето къде може да се направи национален стадион. А сега има вече и метро!

Елена: А възможно ли е хората просто да не са се сетили?

Георги: Ако не се сещат за тези неща, по-добре да не се занимават със спорт! Наскоро една швейцарска телевизия показа скъпоструващ футболен терен, направен с европейски средства, в българско село, в което живеят 5600 човека и 85% от тях са пенсионери. Лекоатлетически писти, зали и стадиони са се правели и в други такива села. Защо еврофондовете по програми за развитие на селските райони се използват по този начин, а не се оползотворят по друг, а вместо това държавата да инвестира на местата, на които е редно да има такива съоръжения? Навсякъде парите не достигат, но ако те са добре насочени, би трябвало нещата да се случат.

Елена: Очевидно през 80-те години сме имали шампиони в най-различни спортове. Защо тези шампиони не успяха да станат треньори и да предадат знанието си на следващото поколение?

Георги: Може би проблемът е в подготовката на нови треньори. Ние сме научили бившите югославски републики да играят баскетбол, през 70-те години развихме волейбола в Италия – много български треньори бяха там. Имахме и български треньори по футбол в Гърция и Кипър, а за художествената гимнастика да не говорим. Сега на високо ниво имаме Радо Стойчев в Италия и 2-3-ма футболни треньори в Казахстан. Може да пропускам някого, но като цяло нямаме треньори. Защо нямаме е друг въпрос и може би трябва да поговорим за начина, по който се подготвят тези кадри.

Елена: Къде се подготвят такива специалисти?

Георги: Имаме академия наречена „НСА“- Национална Спортна Академия „Васил Левски“. Парадоксът е, че ние сме може би единствената държава в света, която има академик по тенис. За всичките тези години имаме 5 човека, които са били на световно ниво – Григор Димитров, Цветана Пиронкова и сестрите Малееви. Болетиери, който е бил философ по образование и е служил в Американската армия, е създал тенис академия, от която са излезли Агаси, Шарапова и много други. Как става това? Явно има някакъв проблем около подготовката на нашите кадри в НСА, защото това е единствената институция, която подготвя такъв тип кадри. Нямам обяснение.

Елена: А решение има ли?

Георги: Въпрос на организация е. Имаме си Министерство на спорта – то трябва да се заеме със сериозни въпроси. Ако дейността се изразява в спорадично награждаване на хора и откриване на лекоатлетически пътеки по селата, извинявам се, но не е това начинът. В цял свят спортът е едно от най-престижните неща. Нация без здрави хора, които се подготвят от спорта, без култура и образование – няма бъдеще.

Елена: Бих искала да поговорим и за топ спортистите ни в момента – Григор Димитров, Ивет Лалова, Мирела Демирева – български атлети от най-високо ниво, които не се готвят в България, защото няма условия. В предишни видеа сме говорили с млади спортисти, които проявяват изключителна гъвкавост и мобилност, за да намерят подходящи терени и настилки, на които да се готвят за състезания.

Георги: Нещата са комплексни – базата е от значение, също и развитието на школите, но и как федерациите и клубовете управляват процесите. Какво бихме могли да искаме от един Български футболен съюз, който година и половина се чуди дали да прави извънреден конгрес или не? Смешно е. Не се прави така. Тази организация не я разбирам. Футболен клуб „ЦСКА“, който е име в Европа, до преди три години нямаше къде да се готви и обикаляше по селските терени. Те и до сега не могат да си върнат стадион „Българска армия“, но поне вече тренират в базата в Панчарево. Волейболен клуб „ЦСКА“, които са били европейски шампиони и имали играчи като Димитър Златанов, който е приет в Международната волейболна зала на славата, също нямат добри условия за трениране. Подобна е ситуацията и с Локомотив София. Въпросът е какво правят федерациите? Скоро имаше допинг скандали във Федерацията по плуване, същото се случва и във Федерацията по вдигане на тежести. 

Елена: От една страна държавата ни е бедна и няма възможност да помага и да развива нашия спорт, но дори частни спонсори да искат да помогнат, пак не е лесно. Ние с теб сме опитвали.

Георги: И ни беше казано, че в София няма подходящи терени за спорт. Работата в школите също е много особена – чувал съм за школи, в които играят не най-талантливите, а децата на спонсорите. 

Елена: Ще ми се по-оптимистично да продължи разговорът.

Георги: Аз не съм съгласен. Подходът е грешен и тези въпроси трябва да се поставят. Дали някой ще чуе, е друго. В спорта съм от години – ние бяхме първите, които вкараха модерни настилки, лекоатлетически писти и тенис кортовете. Ето един пример – защо все още нямаме хубава база с хард кортове при положение, че 70% от професионалните турнири се играят на такива терени? Също така преди 5-6 години ние започнахме да разпространяваме нови продукти за България. На Аустрелиън Оупън в Мелбърн Виктория Азаренка се появява с един ръкав. Коментаторът, който би трябвало да знае много добре за какво става дума, прави предположение, че тя има екзема и затова ползва такъв ръкав.

Елена: Наскоро и Григор Димитров се появи с такъв ръкав на една снимка и нашите български спортни журналисти отново не бяха подготвени какво представлява той.

Георги: Това е компресиращ ръкав. Той подпомага дейността на мускулите – стимулира кръвоообръщението, поддържа мускулатурата по време на игра и подпомага възстановяването, като изчиства метаболичните отпадъци.

Елена: Как виждаш развитието на масовия спорт в България?

Георги: Той се развива добре, но също има своите проблеми и те са свързани с това, че голяма част от треньорите не са в крак със съвременните тенденции. В това число влизат хранителни режими, възстановяване, използване на поддържащи средства, за да се намалят рисковете от травми. Често се случва при контузии, лекарите да предпишат на пациента дълга почивка от порядъка на 6 месеца. През този период нивото на мускулен тонус спада, а при някои случаи се стига и до депресия заради промяната в ежедневието. Би могло в такива случаи да се предписват продукти като ортези или брейсове за спорт. Друг вариант за въстановяване е електростимулацията. В общи линии се радвам, че хората спортуват. Това е прекрасно.

Елена: В момента в България се развиват всякакви видове спорт – на закрито и на открито. Хората пътуват, за да спортуват или посещават спортни мероприятия, което също е свързано с активния начин на живот. Организират се походи в планината, каране на велосипеди, маратони, триатлони и други. Българите се научиха да практикуват масови спортове, а има и много млади хора, които искат да живеят активно и спорта да присъства в ежедневието им.

Георги: Спортът се превръща в начин на живот. Активната дейност заема голяма част от ежедневието на съвременните хора. Нашата задача е да ги подпомагаме в това начинание и да правим така, че все повече от тях да започнат да се занимават със спорт.

Елена: Благодаря ти! Засега приключваме с прегледа на развитието на спорта от 70-те години до днес. До нови срещи.

Подобни статии

болки в глезен
Независимо изследване потвърждава, че персонализираните стелки намаляват възможността за травми

Катедра по Биология на физическата активност Университет Jyväskylä - Финландия Juha-Pekka, Kulmala...

възпалено колянно сухожилие - пателар
Коляно - Възпаление на сухожилие

Едно общо нараняване при спортовете свързани с бягане и скачане е възпалението на коляното сухожилие...

нараняване на коленни връзки
Коленни връзки - Наранявания и решения

Навяхвания на колянната става Навяхването представлява разтягане или частично разкъсване на връзки,...